Произходът: Англия от времето на Тюдорите
Практиката на даване на бакшиши започва през Тюдори в Англия (1485–1603), когато гостите за нощувка в частни домове оставяха малки суми пари - наречени "ваили" - за прислугата на домакина. Тези плащания са били начин за богатите посетители да благодарят на домакинския персонал, който се е грижил за техните нужди по време на престоя им.
Самата дума "бакшиш" има спорен произход. Една популярна теория предполага, че идва от „За осигуряване на бързина“ (T.I.P.), уж изписано на буркани в английските кафенета. Повечето етимолози обаче смятат това за народна етимология. По-вероятният произход е жаргонната дума на крадците „tip“, означаваща „да мина“ или „да дам“, която датира от 17th century.
Ерата на кафенето
от 17th century, английските кафенета - предшествениците на модерните кафенета - бяха възприели практиката. Месингови кутии с етикет „За осигуряване на бързо обслужване“ седяха по масите, насърчавайки посетителите да пускат монети за по-бързо обслужване. Независимо дали „T.I.P.“ е истинският произход на думата или не, тези контейнери със сигурност помогнаха за популяризирането на практиката извън частните домове и в обществените заведения.
Кафенетата бяха социалните центрове на своето време - места, където се събираха бизнесмени, интелектуалци и политици. Даването на бакшиш се превърна в начин да се покаже нечий статус и изтънченост. Тези, които дадоха щедър бакшиш, получиха по-добри места, по-бързо обслужване и по-топли поздрави.
Бакшиш пресича Атлантика
Американски пътници в mid-1800s срещнаха бакшиши по време на посещения в Европа и върнаха обичая у дома, разглеждайки го като белег на светска изтънченост. Първоначално много американци се съпротивляваха на практиката, виждайки я като фундаментална неамерикански и недемократичен.
„Бакшишите и аристократичната идея, която представлява, е това, от което напуснахме Европа, за да избягаме.“ — Защитници срещу бакшишите, рано 1900s
Критиците твърдяха, че даването на бакшиш е създало класа на слугите, която е несъвместима с американските идеали за равенство. Практиката се разглежда като форма на подкуп, която подкопава принципа, че всички клиенти трябва да получават еднакво обслужване, независимо от тяхното богатство.
Движението против бакшишите
Ранното 1900s видях ожесточено движение против бакшишите в Америка. Между 1909 и 1919 г. шест американски щата приеха закони срещу бакшиши, правейки бакшишите незаконни. Щатът Вашингтон наложи глоби както на самосвала, така и на получателя.
Книгата на Уилям Скот от 1916 г "Сърбящата длан" наречено бакшиш "неамерикански" и го сравни с форма на феодализъм. Профсъюзите се противопоставиха, защото работодателите използваха бакшишите като извинение да плащат по-ниски заплати. Въпреки тази опозиция, законите бяха до голяма степен неприложими и всички бяха отменени до 1926 г.
Забраната и възходът на бакшишите
Забрана (1920–1933) по невнимание помогна на циментовата култура. Когато алкохолът беше забранен, ресторантите загубиха най-печелившия си поток от приходи - продажбите на напитки. За компенсация много заведения намалени заплати на персонала и насърчи клиентите да дават бакшиш вместо това, като ефективно прехвърли разходите за труд към закусвалните.
След като забраната приключи, собствениците на ресторанти бяха свикнали с по-ниските разходи за труд. Системата за бакшиши беше тук, за да остане.
Бакшиши и расово неравенство
Историята на бакшишите в Америка не може да бъде отделена от нейните расови измерения. След като Гражданска война и краят на робството, много бивши поробени хора намериха работа в сектора на услугите - като носачи на Pullman, сервитьори и домашни работници.
Работодателите използваха бакшиши като начин да избегнат плащането на черни работници на редовна заплата. The подминимална заплата за работници с бакшиш — който все още съществува днес на $2.13/час федерално — има корени в тази практика. Съвременните привърженици на реформата на бакшишите посочват тази история като причина за фундаментално преструктуриране на системата.
Модерният бакшиш пейзаж
Днес даването на бакшиши в Съединените щати се е развило значително:
- Очакваните проценти са се повишили — от 10% в 1950s до 15-20% (или повече) днес
- Бакшишът се разшири отвъд ресторанти до кафенета, камиони за храна и дори павилиони за самообслужване
- Дигитални плащания въведоха „подкани за бакшиш“ на мястото на продажба, създавайки натиск за даване на бакшиш в ситуации, в които не се очакваше преди това
- "типфлация" — феноменът на увеличаване на предложените суми за бакшиши (20%, 25%, 30% са често срещани подкани)
- Някои ресторанти са експериментирали с модели без бакшиши, като вместо това плащат на персонала по-високи основни заплати
Глобалната картина
Докато бакшишите остават доминиращи в САЩ и Канада, останалият свят представя смесена картина. Япония смята даването на бакшиш за грубо. Таксите за обслужване са включени в сметките в по-голямата част от Европа. Австралия и Нова Зеландия плащат на работниците в сферата на услугите издръжка, което превръща бакшишите в истински бонус, а не в необходимост.
Продължаващият дебат относно бакшишите отразява по-дълбоки въпроси относно труда, справедливостта и начина, по който обществата избират да компенсират работата в сферата на услугите. Дали бакшишите в крайна сметка ще изчезнат или ще продължат да растат, остава един от най-интересните въпроси в съвременното хотелиерство.
Изчислете бакшиша си днес
Каквато и да е вашата позиция относно историята и бъдещето на бакшишите, реалността е, че бакшишите остават важна практика в много страни. Използвайте нашия безплатен калкулатор за съвети за да направите математиката лесна - с разделяне на сметки, конвертиране на валута и изчерпателна ръководство за бакшиши за всяка ситуация.